Стоманите са желязовъглеродни сплави със съдържание на въглерод до 2.14%. Желязовъглероднa сплав със съдържание на въглерод от 2.14 до 6.67% се наричат чугун.
С добавяне на други химични елементи наречени лигиращи елементи се получават лигирани стомани.

За легирани се смятат стоманите, които съдържат легиращи елементи в повече от посочените проценти: силиций – над 0,50%, волфрам – над 0,20%, кобалт – над 0,20%, манган – над 0,80%, молибден – над 0,05%, алуминий – 0,05%, хром – над 0,30%, титан – над 0,05%, мед – 0,05%, никел – над 0,30%, ванадий – над 0,05%.

За неръждаеми стомани се считат високолегираните стомани с съдържание на хром (Cr) над 12% и на никел (Ni) над 7%
Влияние на по-главните легиращи елементи върху свойствата на легираните стомани.

Манганът Mn подобно на въглерода повишава твърдостта, якостта на опън, границата на провлачване, прокаляемостта и спомага за повишаване твърдостта на стоманат при нормализацията

Силицият Si повишава твърдостта, прокаляемостта, якостта на опън, границата на провлачване и особено модула на еластичност. Той предизвиква появата на влакнеста структура в стоманата, което понижава механичните и свойства в напречно сечение. Същия способствува за равномерното разпределение на напреженията, които заедно с повишената еластичност прави силициевата стомана пригодна за призводството на ресори и пружини.

Хромът Cr увеличава твърдостта, якостта, еластичноста, границата на провлачване и прокаляемостта.

Никелът Ni увеличава якостта, устойчивостта срещу корозия и твърдостта, а също така намалява удължението и свиването. Той силно увеличава прокаляемостта на стоманата и я прави самозакаляваща. Също така никеловите стомани се отличават с висока жилавост и пластичност. Никелът оказва голямо влияние на коефициента на линейно разширение.

Волфрамът W оказва върху стоманата влияние, сходно с това на хрома. Увеличава твърдостта.
Ванадият V повишава якостта, твърдостта, прокаляемостта и еластичността на стоманите при съдържание до 0,5 – 0,7%. При повишено съдържание той не изменя свойствата на стоманата, а при съдържание над 1% ги влошава

Титанът Ti е карбидообразуващ елемент и се прибавя в малки количества (0,1 – 0,3%). Той подпомага получаването на ситнозърнеста структура и свързва въглерода в хром-никеловите неръждаеми стомани, за да се избегне междукристалната корозия.

Молибденът Mo се прибавя в малки количества (0,2 – 0,6%) и увеличава силно прокаляемостта на стоманата. Той спомага за получаването на ситнозърнеста структура и повишава якостта на стоманата при високи температури

Алуминият Al в комбинация с други окислители се използва като модификатор за получаване на ситнозърнести стомани. Той е основен легиращ елемент в стоманите, подлагани на азотиране. Легираните стомани с W (т.т. 3410 Cº), V (т.т. 1715 Cº) и Ti (т.т. 1725 Cº) са топлоустойчиви и са предназначени за инструменти за гореща обработка на металите.

Основните видове неръждаема стомана са: аустенитна, феритна, аустенитно-феритна (дублекс), мартензитна.
аустенитна: Аустенитна или серия 300 от неръждаемата стомана , съдържание на въглерод е 0.15 % най-малко 16% хром а съдържанието на никел 7%. Това превръща структурата на аустенитната стомана с добри пластични свойства (лесно се формира), не се намагнитизира и е с добри качества при заварка.

Аустенитна неръждаема стомана с ниско съдържание на въглерод, например тип 316L , 304L се изпозва с цел да се реши проблемът с корозията която се получава от заварката.

Феритната стомана има по-добри механични своиства от аустенитната, но е с намалена устойчивост срещу корозия заради намаленото съдържание на хром и никел. Съдържа между 10.5% и 27% хром и много малко до нула никел, съществуват и сплави с олово. Повечето включват молибден, други са с алуминий или титан. Най-срещаната феритна неръждаема стомана има хром между 12% и 17% , тези които са близо до 12% имат широко приложение в бялата техника, бойлери, перални машини и интериорна архитектура. Най-използваната стомана от този тип е 430, (1.4016)

Аустенитно-феритна (дублекс) неръждаема стомана, има смесена микроструктура на аустенит и ферит за да се добие сплав 50/50 въпреки че, в търговските сплави сместа може да бъде съответно 40/60. Стоманата от този тип е с подобрени механични свойства в сравнение с аустенитна неръждаема стомана и подобрена устойчивост срещу корозия,както и локална ръжда дължаща се на натоварвания.Характерно при нея е високото съдарзание на хром (19-28%) и молибден (до 5%) и по-ниското съдържание на никел

Мартензитна неръждаема стомана не е толкова устойчива срещу корозия, но е извънредно яка и твърда и в същото време, лесно обработваема с качества да се втвърдява при топлинна обработка.Мартензитна неръждаема стомана съдаржа хром (12-14%),молибден (0,2 – 1%), никел (0 – <2%) въглерод (около 0,1 – 1%) който придава трърдост на сплавта но я прави по-чуплива.Мартензитна неръждаема стомана е с магнитни способности, използва се за производство на ножове и перки.

Стомана 1.4571, 316Ti

C до 0.1% ; Si до 0.8% ; Mn до 2% ; Ni 12 – 14% ; S до 0.02% ; P до 0.035% ; Cr 16 – 18% ; Mo 2 – 3% ; Cu до 0.3% ; Ti (5 С – 0.7)%. Закаляване 1050 – 1100 oC